Читалищата са традиционна и характерна българска културна организация, която се заражда през възраждането, преминава през всички промени на обществото ни, съхранява се и се развива според потребностите на различните времеви периоди и общности в страната.
Народните читалища са мястото, където се съхраняват традициите и бита на хората в дадено населено място, център за изяви на самодейците в различните културно масови мероприятия. Те от векове пазят паметта и духа на българите. Читалищата са обществена организация, която е отворена за всички членове на общността и са широко достъпни.
НЧ "Никола Вапцаров - 1940" село Попина е най-старата културна институция в живота на която са участвали всички от селото по един или друг начин - танцьори в танцов състав, тригласен женски хор, гъдулкови състави деца и мъже, театрален състав.
Прочети ощеПрез 1940 г. е възстановена библиотечната дейност в село Попина. Тогавашният книжен фонд се помещава в дюкяна на Йордан Данев. От вечеринки, томболи и други дейности читалището учредява своя каса, която ползва и за закупуване на художествена литература. През първите години книжният фонд достига 320 заглавия. Част от тях са дарени от отделни хора в селото. По-късно книжният фонд е обогатяван чрез субсидии от държавата, също така и от дарения. Интересът към литературата се подклажда от тогавашните учители, които по различни поводи на публични събития преразказват накратко съдържанието на отделни книги или изчитат интригуващ пасаж от тях.
През 1974 г. броят на книгите достига 1 023 тома, а читателите са 307. Библиотеката е абонирана за вестници и списания. През 2020 г. книжният фонд в библиотеката към НЧ "Никола Вапцаров - 1940" в село Попина надхвърля 17 000 тома.
Библиотекарите използват различни форми за рекламиране на новозакупените произведения и привличане на нови читатели. В това отношение, те получават съдействие от Общинския съвет за изкуство и култура с организиране на дейности от общински мащаб с широко участие на населението от селата Попина и Гарван. През 1968 г. Общинският съвет за изкуство и култура провежда читателска конференция в общината на тема "Борбата на българския народ против османското иго, отразена в художествената литература." През 1970 г. в присъствието на писателя Стефан Поптонев е обсъдено творчеството му с тематика и сюжети, свързани със Силистренския край. През 1973 г. е проведена читателска конференция на тема, "Септемврийското въстание от 1923 година, отразено в художествената литература."
Връзката училище-читалище (в частност библиотеката) се използва за повишаване интереса на учениците към книгата. По повод, свързан с посещението на литературни творци в селото по време на "Седмицата на детската книга и изкуствата за деца и юноши", учениците целенасочено се запознават с произведенията на гостуващите автори, а по-късно имат възможност отблизо да общуват с тях. Тези дейности с масов характер за определен период от време насочват читателите към произведения, които са тематично обединени. Формира се позитивно отношение към книгата. Под влияние на учителите по литература и с помощта на библиотекарите учениците ползват книжния фонд на библиотеката. Като заемат книгите, влезли в учебното съдържание по литература. Успоредно с това те прочитат и други странични произведения.
Хор и вокални групи. Под ръководството на учителката Стефка Шербанова през 1945 г. е сформирана вокална група, в която участват предимно учители. През 1949 г. учителите Марин Гечев и Петко Кръстев организират смесен хор от 39 хористи. В него пеят доктор Любен Григоров, доктор Илия Русев, Борис Ганев, Иван Василев, Славчо Славчев, Гичка Славчева, Веска Колева, Стефана Русева. Диригент на хора е учителката Радка Петрова Ниулова. Концертите му се посещават с интерес от хората в селото. Той се представя много добре в организираните прегледи на хоровете в околията. През 1957 г. диригент е учителката Росица Гайтанжиева. През втората половина на 60-те години до средата на 80-те години той е съставен от жени. Диригент е учителят Корнел Йосифов, а по-късно учителката Веска Кошелиева. През 90-те години се разпада. От него се образуват две вокални групи. През 2021 г. едната е към читалището, а другата към пенсионерския клуб.
Танцов състав. През 1949 г. е сформиран танцов състав с ръководител Стоян Станев. В репертоара му влизат местни добруджански танци. През 1956 г. под ръководството на Златко Бачков колективът заема първо място на областния преглед на танцовите състави в Русе и се класира за републиканския преглед на танцовото самодейно изкуство. Там той заема второ място в страната. Участват Златко Бачков, Димитър Тодоров Напруев, Стоян Станев, Димитър Пенчев, Янаки Брезоев, Васил Гунев, Марин Минков, Вена Бабаяшева, Джика Богданова, Донка Карарадова, Денка Богданова, Веска Кюшелиева, Здравка Дакова, Люба Узунова, Руска Папазова. Оркестърът, който свири на танцовия състав, е съставен от най-добрите музиканти в селото - Петър Никулов, Калин Богданов, Марин Гидолов. Последният ръководител на танцовия състав в селото е Никола Саров.
Прекъсната през 1936 г., дейността на читалището е възстановена на 1 декември 1940 г. Решено е то да се именува "Нов живот" На 3 февруари 1955 г. е преименувано на Никола Йонков Вапцаров. За председател на читалището е избран свещеникът Димитър Василев, а за членове на управителния съвет Велико Гидолов, Велико Кюшелиев, Йордан Караиванов и Досю Христов. За членове на контролната комисия са издигнати Петър Петров, Петко Богданов и Димитър Шербанов. Дейността на читалището е насочена Към повдигане на патриотичния дух на населението и възстановяване на празнично-обредните традиции и чествания, забранени по време на румънската окупация. Читалището прилича младите хора. Броят на членовете му расте, като през май 1941 г. те са 208 (Държавен архив - Силистра, ф. 80, оп. 1 а. e. 1, л. 646). Със специална заповед на Министерството на народното просвещение за пряк отговорник за дейността на читалището е назначена директорката на училището Милка Любенова Григорова (Държавен архив - Силистра, ф. 80, on. 1, a. e. 1, 1. 174). Правителството взема предпазни мерки за контролиране и организиране на дейността на читалищата в съответствие с политическите позиции, свързани с вътрешната и международната обстановка по време на втората световна война. Широко се използва лекционната дейност за пропагандиране на възприетия правителствен курс по време на войната за формиране на шовинистични чувства и нагнетяване на русофобско настроение в населението. В докладната записка за работата на читалището през 1942 г. Милка Григорова споделя, че,. е взето решение щото народните четения да продължат и през тази година (1943 - бел. авт.), като освен учителите ще бъдат поканени и други граждани за лектори - чиновници, свещеника, лекари и др. да вземат участие в тях. Ще се свикват в неделните дни след разпус на църква" (Държавен архив - Силистра, ф. 80, ол. 1, а. 1, л. 349). По това време в управителния съвет на читалището членуват Петко Богданов и Велико Гидолов, които имат леви убеждения. Те апелират за разнообразяване на тематиката на лекциите и изчистване на съдържанието им от политически уклон. В общуването си с хората деликатно намекват за променливия характер на военните действия на съветска територия и изрязват увереност в победния край на анти германската коалиция. За тази му позиция Петко Богданов е арестуван и въдворен в концентрационен лагер. Властите вземат решение ръководните органи на читалищата да бъдат прочистени от хора с леви идеи. На 17 март 1943 г. околийският училищен инспектор Ангел Агаев с писмо до средищния директор в Попина настоява да се изпрати сведение за, читалищни дейци, Които са комунисти или има улики, че са такива" (Държавен архив - Силистра, ф. 80 K, on. 1, а. е. 1, л. 288). Директорката Милка Григорова забавя отговора си. Това налага на 5 април същата година околийският инспектор да й изпрати по-остро писмо, на което тя отговаря, че „Лицето Петко Иванов Богданов е интернирано в Ксанти и сега не е избрано в читалищното настоятелство, а Велико Гидолов е избран за секретар на настоятелството" (Държавен архив - Силистра, ф. 80, оп. 1, а. е. 1, л. 418). През военните години населението в селото съсредоточава вниманието си върху решаване на жизнените си потребности, следи с тревога оскъдните вести, които стигат до него за хода на военните действия. без да са наясно с последствията от тях за страната ни. Животът на читалището позатихва. С прекратяването на войната през 1945 г. и прибирането на участниците в нея по домовете им, В селото настава успокоение. Читалищният живот започва да се възстановява. Той е насочен към развитие на художествената самодейност. Организатори на дейността му стават учителите Димитър Шербанов, Стефка Шербанова, Йордан Караиванов, Петко Кръстев, Иванка Папазова, младежите Борис Ганев, Минчо Станчев, Минчо Русанов, Христо Гунев. За председател на читалището през 1949 г. е избран учителят Марин Гечев. То се помещава в дюкяна на Йордан Данев, който го предоставя безвъзмездно за читалищна дейност.
Използвана литература: "Попина през вековете" с автор Иван Равалиев
