Обладани от желание за изява и за обогатяване на творческите си възможности, попинци възродили читалището си. Докато в него почти всичко протичало организирано и целенасочено, извън него - на площада, по седенки и при други групови събирания, нещата ставали инцидентно, стихийно, самоволно и свободно. Там хората, подтиквани от вътрешен ентусиазъм, намирали простор на дарованията си, удовлетворявали потребностите и желанието си ga се докоснат до облагородяващата сила на самородното изкуство в неговия автентичен вид. Отначало този духовен огън се разгарял, през годините намалявал, но не угасвал съвсем. И днес, когато разровим пепелта в огнището на Попина, намираме тлеещи въглени, които напомнят за буйните пламнали сърца, отдали се на изкуството и културата.
Информация за текущата дейност на Народно Читалише "Никола Вапцаров - 1940" село Попина.